В българския език през последните години все по- настоятелно, та дори и „нахално”, навлизат чуждици. Много прекрасни български думи биват заменени с чуждици, а масово професиите започват да звучат непознато и модерно. Компютърният инженер вече е IT, човекът представящ стоки и услуги се е превърнал в промоутър, организаторът на тържества- в ивент мениджър. Сред този целия букет от чуждици, се откроява една професия, която се занимава именно с думите- копирайтър (от англ. ез. Copywriter). Копирайтър всъщност е професия, която се доближава до добре познатата професия на писателя. Но само се доближава! Модерната професия копирайтър и класическата професия писател – каква е разликата?
Подбудите
Писателят създава текстове, които обикновено са дълги, възникнали в следствие на активиране на неговото въображение, на неговата креативност. Писателят пише подтикван от своя порив. Копирайтърът пише кратки текстове, обикновено по поръчка, които имат целево предназначение. Текстовете на копирайтъра са свързани с конкретна задача или идея, планирани са и трябва да следват определена посока- продуктово представяне, реклама, PR, лобиране, политически интереси и прочие.
Продажбите
Трудът на един писател първо се създава, а след това се реализира и продава. Освен в случаите с наистина известни писатели, обикновено първо се пише, след това се печели от написаното. При копирайтъра е различно. На копирайтъра се плаща за да напише нещо конкретно, тоест копирайтърът не търси реализация на своите трудове. Трудовете му са реализирани и платени от мига на завършването им.
Наука срещу въображение
Копирайтърът трябва да бъде и маркетолог по душа, да умее да продава, да представя и да прави всичко това използвайки думите. Копирайтърът трябва да създава текстове, които подтикват читателя към действие, които променят мнението му, които му въздействат. Писателят е артист. Писателят създава, твори, пише, за да предизвика емоция на читателя, да се обвърже с него, да породи у него интерес към всяка следваща дума. Копирайтърът пише, за да накара читателя да поиска да приключи с четенето и да предприеме действие. Писателят пише, за да накара читателя да се заинтригува толкова, че да не поиска текстът да свършва.
Популярност срещу анонимност
Копирайтърът не представя себе си, не представя дори текстовете си. Той представя конкретни услуги, продукти, идеи, събития, личности. Копирайтърът стои обикновено в сянка, не натрапва своето авторство, защото то не е от значение. От значение е написаното да има търсения ефект. Авторът представя книгата посредством името си. Много често именно името на автора продава, то рекламира книгата. Авторът е не лицето на книгата, той е материализираните думи в книгата, той е двигателната сила.
Колкото и да са различни професиите на копирайтър и на писател, едно е свързващото звено, което всъщност има значение. Това са думите! И двете професии си играят умело с думите. Да, с различни цели и по различен начин, но са професии на думите. Различни в близостта си, близки в различията, копирайтърът и писателят са двете страни на една монета!