Преди години децата по цяло лято проправяха пътища и пътеки към най- близките до домовете им библиотеки, за да си набавят книги. Старателно и методично отмятаха прочетените книги, книга след книга след книга. Водеха си читателски дневници, които често бяха най- желаният подарък за края на учебната година. Вечер, когато всички излизаха да играят навън, се оформяха дълги дискусии с другарчетата по игра, със съседите, а понякога и с непознати деца, кой колко книги е прочел, до коя страница е стигнал и колко още остават от списъка- задължителния за училище или личния. Но какво се случва с децата днес? Този сценарий е отдавна забравен, телевизията бълва продукция на килограм, която привлича цялото внимание на децата. Телефонните разговори са заменили личните срещи, игрите на открито са заменени с игри онлайн, а книгите – от четене на „нещо” в социалните мрежи и интернет. Горчивата истина е, че децата не просто не четат толкова много, а изобщо не желаят да четат. Но дали може това да се промени? Могат ли родителите и възрастните да възбудят у децата желание да четат и kак всъщност да отгледаме дете обичащо да чете?
Право на избор
Детето трябва да има право на избор какво да чете. Когато то само избира книгите, става част от процеса по покупка, то излиза извън рамката на задължението и започва да възприема четенето като удоволствие. Ежеседмично посещение на библиотека или ежемесечно посещение на книжарница за покупка на книга, могат да се превърнат в един приятен и полезен ритуал.
Четене на глас
В първите години след като се научат да четат, много деца предпочитат да го правят на глас. Това не винаги е приятно за родителя, но за сметка на това улеснява детето и му дава самоувереност да чува гласа си. В този процес родителят се сблъсква с грешките на детето, които не трябва да се коригират рязко, а деликатно на детето да се помага. Не трябва и детето да се подтиква да чете на ум. Защото всичко това то може да приеме като груба намеса и ентусиазмът му да секне рязко.
Възбуждане на любопитството
До определена възраст децата копират своите родители и се развиват следвайки личния пример. Родители, които четат, имат деца, които също четат. Ако родителят е вглъбен в книга, смее се на шегите в нея, възклицава, тихо коментира сюжета или реагира по някакъв начин на това, което чете, любопитството на детето ще го подтикне също да поиска да разбере кое е толкова интересно, какво се случва. Ако родителят разкаже на детето, неговото любопитство ще бъде задоволено и с това всичко ще приключи. А в случай, че родителят даде възможност на детето само да разбере какво се случва, то най- вероятно ще бъде погълнато от интересната история и ще пожелае да я научи до край.
Дислексия
Възможно е нежеланието на детето да чете да не се дължи на обикновена леност, а да се дължи на проблем. Дислексията е разстройство на способността за четене, а в някои по-тежки случаи е дори неспособност за четене и разбиране на прочетеното. Дислексията не може да бъде преборена напълно, но детето може да бъде подпомогнато, за да се справи с някои от по-тежките симптоми на това състояние и то да бъде облекчено. При системен отказ на детето да чете или продължителен период на четене с грешки, е редно да се направи консултация със специалист.
Четящото дете ще израсне в четящ възрастен, разумен възрастен, ерудиран възрастен. В живота на едно дете, никога и нищо не трябва да бъде на всяка цена. Изключение може би прави четенето. Ако в ранна възраст детето бъде подтикнато да чете и у него родителят вкорени любов към книгите, то цял живот ще бъде благодарно. Някой някога чул ли е човек да се оплаче, че в детските си години е бил тормозен да чете книги?