Елиф Шафак е изключително популярна турска писателка, която освен с изключителния си разпознаваем стил, разбунва духовете както на читателите, така и на критиците по цял свят. С личен живот излязъл като от някой от нейните романи, с нестандартен поглед за литературата, себе си, хората и света като цяло, тя кратко време тя се превръща в любимка на аудиторията. Но много читатели не успяват да разберат романите ú, които на пръв поглед са достъпно написани и интересни. И много читатели остават след прочита на нейна книга в недоумение защо е целият този шум покрай авторката. Но, за Елиф Шафак – или добро или нищо!
Слаба история, силен текст
Елиф Шафак е от авторите, които нямат слаби книги, нямат слаба история или безинтересна развръзка. Още в първите думи на всяка една от книгите ú е заложена, закодирана цялата история. Въпреки това, сюжетът се развива бавно, като лъкатушеща река, която преминавайки през скали, камънаци, гори, равнини, планини, само подготвя читателя за финала- когато морето с неговите бурни вълни се разкрива. И това винаги се случва в последните абзаци, в последните редове.
Пасивна развръзка в романите на Елиф Шафак
Много читатели очакват финалът на която и да е книга на Елиф Шафак да бъде разтърсващ, предвид факта, че страница след страница действието се развива сравнително монотонно. Но взривът на финала е е емоционален, не трябва да е в съзнанието, в главата на човек, а се очаква да е душевен. Историята, замисълът, идеята зад всяка книга на Шафак е такава – книгата да завърши и последната точка от нея да е и последната капка, която да сътвори буря в душата на човек. Читателят се очаква да каже: „ Наистина? Но как?!” Това и целта на Шафак – да промени вътрешния свят на читателя. Не да го забавлява, не да го развлича, не да го информира, а да го побутне леко с пръст, да се промени, да промени гледната си точка.
Да пишеш без да пишеш
Това, което отличава Шафак от другите автори е, че я има история, обикновено доста тривиална, нищо много впечатляващо, която обаче обогатява със сентенции от живота. Често тези сентенции са тясно свързани с исляма и различни ислямски течения и учения. Те са така ловко вплетени в историята, че човек може да остане с впечатление, че ислямските учения и течения са взаимствали от Шафак, а не тя от тях. Това деликатно вмъкване на сентенции, мисли и някои истини за живота, обогатява текстовете на авторката и не позволява на читателя да загуби интерес. Защото читателят знае, че на следващата страница го очаква нещо ново, странно но забравено познание.
Духовно извисяване в чиклит интерпретация в стила на Елиф Шафак
Книгите на Шафак са далеч от чиклит стила. Но дори най- тежките текстове, като например тези на Шамс от Тебриз и Руми са така увлекателно поднесени, че въпреки да осъзнава чии са изписаните текстове, читателят все пак продължава да чете с лекота и интерес. За сравнение, книга със слова, сентенции и мисли на Руми или на Шамс, може да е доста тежко четиво, което изисква дори емоционална и духовна подготовка. Но същите тези текстове вплетени в някоя тривиална история, оживяват и се възприемат по друг начин в книгите на Шафак.
Елиф Шафак не може да бъде пропусната като писател. Тя е от тези автори, до които човек поне веднъж, поне чрез една книга, трябва да се докосне. Но тази книга трябва да бъде точната, за да може да се усети по точния начин авторката, да се усети текстът. Защото Шафак е сред малкото автори, за които се говори или добро или нищо.