Четенето открива нови светове за малки и големи. Четенето е благодат, която не може да се сравни с нищо друго. Но във времена, в които децата от най- ранна възраст са се вкопчили в технологиите, четенето се превръща в лукс, от който най- малките не желаят да се възползват. Когато детето отрасне, е трудно родителят да го накара да чете. Но често, когато то е още малко, е и трудно да бъде научено или подтикнато да изяви желание да се научи да чете. Голямото преимущество на възрастта преди детето да се научи да чете, преди сблъсъка с първи клас, е че любопитството е все още двигателна сила и родителят лесно може да се възползва от това. Децата не обичат да не знаят и да не могат. Децата обичат да научават нови неща, да добиват нови умения, да бъдат хвалени и награждавани за всичко това. Ролята на родителя на тази ранна възраст е изключително важна и личният пример е двигателна сила. На възраст до 7-8 години, желанието за четене у децата може да се възбуди сравнително лесно. Най- ефективните техники, с които да научим детето да чете, при това с желание са:
Превръщане в навик
Ежедневното отделяне на между 15 и 30 минути, в които родителят да чете на детето си е една от най- лесно приложимите и ефективни техники. Дори, когато родителят е претоварен, не може да си позволи лукса на тези макар и 15 минути, аудио книгите са сравнително добър заместител. Когато четенето от родителя и съответно слушането от страна на детето се превърне в ритуал, много лесно ритуалът може да се трансформира в трудно изкореним приятен навик. Навикът може да помогне да научим детето да чете.
Преди края на историята
Ежедневното четене трябва да приключва на най- интересното място от текста за дена, там където следва развръзка или голямо разкритие. Децата често са нетърпеливи, в ранна възраст у тях се заражда подтик да се бунтуват срещу родителя, да излизат извън рамките на родителските правила. Използването на нетърпението в комбинация с бунтарското у децата, може да се използва в полза на родителя. Когато родителят взема решенията кога да приключи четенето, когато от родителя зависи дали историята да бъде разкрита, детето започва да се бунтува. И то би направило всичко възможно да разбере края на историята. А какъв по-лесен, добър и удобен начин за него, от това само да прочете.
Съпреживяване
Поставянето на детето на мястото на някой от героите чрез разиграване на сценки или в ролята му на автор, който да довърши по свое усмотрение края на историята, му дава възможност да „влезе” в книгата, да преживее историята и да ú се наслади. Когато то се вижда в ролята на автор, на читател, на герой, когато съпреживява написаното в книгата, неговото усещане за книгата се променя. И у детето се поражда желание отново и отново да съпреживява истории от книгите.
Право на избор
Свободният достъп до книги също е от голямо значение. Дом изпълнен с пъстри книжки с хубави картинки, възбужда любопитството и желанието да четене. Когато детето има доверието на родителя само да избере книгата, когато има свободата да се наслади на книга по свое желание, то започва да усеща ченето и книгите по различен начин. В неговия все още малък свят, правото на избор, макар било то и на книга, има съвсем различно значение.
Децата често казват, че нещо не им харесва, още преди да са го опитали, преди да са се докоснали до него, преди да са разбрали дори за какво иде реч. На сила родителят, обаче, не може да принуди детето да опита каквото и да било. Особено, когато става дума за четене, оказването на натиск може да има обратен ефект. Затова е най- добре да се приложат техники, които да подтикнат самите децата да поискат да четат и при това да четат с желание.
За още интересни статии, последвайте ни в Instagram!