Здравето на стомаха и на червата винаги е било тема номер едно. Към днешна дата, за това се говори повече от всякога. Защо? Защото храните и напитките, които хората консумират са с много по- лошо качество от преди години. Защото, стресът на който масово всички са подложени е в огромни количесва и се отразява на стомаха и на червата. Защото нищо вече не е същото като преди 20 години и едно от основните доказателства за това са именно нарастващия брой на оплакванията от стомашен и чревен дискомфорт. И тук на помощ идват пребиотиците и пробиотиците. Създадени по изкуствен начин, все още намиращи се в някои храни, те са спасението- за спокойни и здрави черва, за добре функциониращ и здрав стомах. Но съществува ли разлика между пребиотици и пробиотици и ако „да”, каква е тя?
Сходство между пребиотици и пробиотици
Пребиотиците и пробиотиците имат сходна функция- да осигурят здравето на стомаха, на храносмилателния тракт, на червата, както и тяхното не просто добро, а отлично функциониране. Това не винаги може да се случи единствено с консумация на съответните храни. Често се налага да се потърси помощ отвън, а именно от различни хомеопатични и фармацевтични средства, под една или друга форма.
Пробиотици
Пробиотиците са живи щамове бактерии, микроорганизми. Те се намират в определени храни или се изолират от хора и се култивират в лаборатории за създаване на хранителни добавки. Те позволяват увеличаване на т.нар. „добри бактерии” в стомаха и червата, които осигуряват функционирането и здравето както на червата, така и на стомаха. Когато попаднат в тялото, те оцеляват в червата осигуряват разрастване на колонията от полезни бактерии или създават такива. Богати на пробиотици храни са кефирът, киселото мляко, различни мариновани зеленчуци, в това число кисело зеле и туршии.
Пребиотиците са растителни фибри, които подхранват „добрите бактерии”. Бъдейки тяхна храна, те спомагат тези бактерии да увеличават своята популация, а колкото са повече „добрите бактерии”, толкова по- добре функционират червата и стомаха. Пребиотиците единствено служат за храна на полезните бактерии, но не могат да се усвоят и разградят от човешкия организъм. Това позволява тяхното достигане от стомаха до дебелото черво, където да „свършат” своята работа. Богати на пребиотици храни са бананите, лукът, чесънът, горските плодове, бобът, грахът, артишокът, аспарагусът и други.
Пробиотиции и пребиотици се допълват. И най- добър ефект имат, когато работят в синхрон. Пробиотиците се произвеждат от организма или му се доставят такива от външен източник (храна или хранителна добавка), а пребиотиците хранят вече образувалите се добри бактерии и подпомагат тяхното размножаване. Организмът не трябва да се лишава нито от пробиотици, нито от пребиотици. И най- добрият начин човек да си ги набавя, е естествено, чрез природата и нейните дарове. Именно защото природата ги е създала, тя ги е развила и тя може да спомогне за качествената им и ефективна работа в човешкия организъм.