Нежелание за четене, видими затруднения, забавяне в развитието на умението за четене- това са едни от най- осезаемите симптоми за дислексия при децата. Но те са и знаците, които често родителите пропускат, отдавайки ги на нещо съвсем различно; измисляйки оправдания; а нерядко и неглижирайки. Недвусмислено, дислексията е сериозен проблем, на който трябва да се обърне навременно и адекватно внимание. Не заради нещо друго, а защото тя може да съсипе психиката и да спре развитието на едно дете.
Какво е дислексия?
Дислексията най- общо е затруднение в четенето, възприемането на текст и обвързването на звуците с буквите. Това затруднение се приема за вид разстройство, което не засяга интелекта, а по- скоро е относимо към определени способности и възможности. Възможно е да се окаже влияние върху това състояние и то да се облекчи. Но дислексията не е нещо, което може да се елиминира или проблем, който да се отстрани изцяло. Поради тази причина тя се превръща в едно огромно предизвикателство за детето, тъй като изисква влагане на често прекомерно големи усилия дори за елементарни иначе неща.
Признаци за дислексия
Освен вече посочените първи и най- явни признаци на дислексията, има и други. Не е задължително те да са сигнал за дислексия, но е от особена важност да им се обърне внимание. Така например, бавната скорост на четене или писане; объркване на реда на бувките в думите; огледално изписване на буквите; невъзможност за формулиране на писмен текст, на база на лесно формулиране на устен такъв; трудност във възприемане на писмен текст; и други, са сигнал за проблем, на който родителите трябва да реагират адекватно.
Има ли начин за справяне?
Няма начин да няма начин! Справяне с дислексията не е много точно казано. По- скоро става въпрос за улесняване на процесите при доказана дислексия. Едно от основните неща е работа на детето с тесен специалист, който да има умения и познания в областта. На първо време е необходимо да се потърси подкрепата на логопед и психолог. Когато точният специалист бъде намерен, тогава работата се смята за на половина свършена. Вторият етап е усилена работа с детето на няколко фронта. На този етап активно участие трябва да вземат учителите и родителите, които да работят спрямо наставленията и съветите на логопеда и психолога. Третият момент е внимателно подбиране на материалите, по които ще се работи. Всичко, което е предоставено на детето за четене трябва да бъде със специализиран шрифт, който е предвиден именно за работа с хора с дислексия. Такива специални шрифтове са всички несерифни шрифтове, тоест такива които нямат излишни ченгелчета и заврънтулки. Широко използваните и налични почти във всеки софтуер несерифни шрифтове са Arial, Verdana, Tahoma, Calibri, Open Sans, Comic Sans. Такива, които се изисква да се изтеглят допълнително са Century Gothic, Trebuchet и Adys. Последният е особено предпочитан от специалистите.
Дислексията не е присъда. Не може и да се каже, че е дар. Но ако дислексията взема нещо, то нещо друго е дадено. Голям процент от децата страдащи от дислексия имат таланти и заложби, които развиват в процеса на своето израстване и развитие. Не случайно, едни от най- големите имена в света на изкуството и науката страдат от дислексия. Блестящи актьори като Орландо Блум и Том Круз например. Както и велики умове като Албърт Айнщайн и Леонардо Да Винчи. И хора като Ричард Брансън и Уолт Дисни, които са записали имената си в човешката история. А не са само те. С дислексията човек трябва да свикне. Тя трябва да се открие по възможност рано, за да може у детето да се изградят навици, да се прогони страхът от това непознато състояние и да се постигне напредък. И отново, дислексия при децата не е присъда!
Още материали касаещи развитието на децата, може да прочетете тук.
Най- интересното от света на децата, може да откриете тук.