Будизмът е прекалено лековерно да бъде наречен просто религия. Будизмът е разбиране за живота и неговите условности, усещане, начин на възприемане на света и неговите особености. Будизмът е свързан с човека, който го е възприел като своя философия, с начин по който мисли и чувства. Той е по- скоро духовна практика, която дава на тялото, ума и духа това, от което те имат нужда- спокойствие и упование, реализация и духовен опит, които са над религиозните институции и криво разбраната божествена власт. Будизмът не се свързва с религиозност, а с духовност, която има философско проявление. Будизмът и неговата философия- какво всъщност представляват?
В основата на будизма
В основата на будизма и на неговата практика стоят медитацията и спазването на морални предписания. Медитацията служи за освобождаване на тялото и духа от лошото и негативното; пречистването едновременно на дух, тяло и ум; пречистване и подготовка за светлината и доброто. А доброто в будизма се основата на пет основни морални постулата: да не се отнема живот, да не се отнема чужда собственост, да се действа по вътрешни подбуди, да не се изричат неверни неща, тялото и душата да не се опияняват от субстанции, а от вярата. В допълнение към тези постулати, най- отдадените на будизма, прилагат още 5- да се въздържат от храна в определени периоди, да се въздържат от светски радости и забавления, да не използват украшения, с които се изтъква на преден план красотата на тялото, а не красотата на душата, да не се борави с пари и да не се отдават на телесни радости. Будизмът приема живота и неговата реалност като процес, като дълго пътуване, а не като нещо статично и материално. Всичко в живота трябва да се приема като връзка между причина и следствие, а всичко след живота като часто от непрекъснат цикъл раждане- живот- смърт- прераждане- живот, в който всички живи същества са затворени. В този непрекъснат цикъл, движещата сила трябва да е промяната, а константата- страданието на душата и тялото.
Съществуването при будизма
В будизма „живот” е просто дума. Тук по- скоро става дума за съществуване. А това съществуване има три правила:
Annica – нищо не е постоянно, освен промяната
Dukkha – животът не е живот, а съществуване, което се случва в неудовлетвореността и страданиета на светското
Anatta –Аз-ът е преходен, както душата и съществуването на тялото. Тялото е храм, който пази душата при поредното и прераждане.
Тези три простички правила, налагат четирите истини, на които се крепи будизмът:
Дукха – Животът е незадоволителен, разединен, изпълнен със страдания
Самудая – Има причина за страданията, през които всяка душа преминава
Ниродха – Страданието може да бъде прекъснато, когато се прекъснат желанията- плътски или душевни
Марга – Към страданието води един- единствен път, който трябва да се следва, ако човек има желание да постигне вечното щастие
Как съществуваме тогава?
Според будизма, живите същества съществуват в пет агрегата, пет форми. Единствено първата форма е свързана с материалното. Това е рупа. Следващите четири са извън материалното съществуване. Те са усещанията на вердана, възприятията на самяна, съзнанието на вижнана и натрупаното дълбоко в човек на самскара. Петте форми са взаимосвързани по един неразривен начин и нито една не може да съществува без останалите.
Будизмът не е религия, а вярване и преживяване. В него няма Бог. Бог е човекът, неговия път и постоянните му прераждания по пътя към светлината. Нищо в будизма не е на всяка цека, освен едно- вечната промяна да се преживее и пътуването през нея да насочи душата в правилната посока, към светлината.