Tian Tan Buddha или Големият Буда на о-в Лантау, Хонг Конг, е сред забележителностите, които ако човек има възможност, задължително трябва да посети. Не заради снимките, не заради разказите пред приятели след това, не заради тагването в социалните мрежи, а заради преживяването! Това, което може да се преживее там, това което се случва в душата на човек движейки се към подножието на Big Buddha е нещо, което се запомня за цял живот. А когато дойде време човек да се откъсне от Tian Tan Buddha, да си тръгне от там, да се раздели може би завинаги с него, усещането е като за загуба. Която обаче имаш усещане, че е за добро, а отвореното празно място в душата и в живота, ще бъде запълнено с нещо красиво и много по-голямо и важно от една на пръв поглед обикновена статуя.
Една различна забележителност
Посещението на Tian Tan Buddha не е като друго посещение на забележителност. Не е дори и като посещение на друга статуя на Буда, където и да е по света. Само в Китай има още 4 такива колосални статуи. Подобни има и в почти всяка друга Азиатска страна в околността. Но Буда от о-в Лантау е нещо съвсем различно. Всъщност, стъпвайки в подножието му, в широкия периметър на основите на монумента, човек усеща едно- единствено нещо – енергия. Недвусмислена, неопределима, светла, примамваща деликатно енергия. Краката сами водят към първите стъпала. Някак неосъзнато, автоматично, сякаш магнит ги тегли натам. Тялото не може да се противопостави на това движение. А душата дори и не иска!
Пътят нагоре
Когато краката докоснат първото стъпало, усещането е като за безвремие. Времето спира, Земята спира, кръвта за миг застива във вените, една странна въртележка завърта душата във физическото тяло, а духът не може да намери покой. Дори за миг се усеща желание на духа да напусне тялото, не за друго, а за да стигне по- бързо до върха на Tian Tan Buddha – толкова бързо, колкото краката не могат да се движат. Този порив е много странен и идва някак познат. Сякаш човек цял живот е търсил точно това място, искал е да изживее точно това, да усети точно тази енергия.
Изкачването нагоре е едновременно най- трудното и най- лесното в живота! Трудно, защото е като че цяла вечност. Лесно, защото с всяко следващо стъпало сякаш по един камък на трудните и тежки моменти от отминалите дни на човек, пада там, именно на това стъпало. И на разположение човек има 268 стъпала, за да остави своите 268 на брой мъки, тегоби, нерадости, нещастия, трудности. Погледът интуитивно се вдига. Би било нормално да е забит в сравнително стръмните стъпала, за да следи да не се случи някой неприятен инцидент. Но не! Погледът е нагоре, зареян в облаците, в слънцето, в светлината, които обгръщат Tian Tan Buddha.
Светлината
Скептиците се плашат от светлината и енергията. Оптимистите, вярващите, хората със светли души и сърца, енергийно извисените, се движат като в полет, защото нямат търпение да достигнат именно тази светлина, рееща се над върха на монумента. В мига, в който се изкачи последното стъпало, бъде направена последната крачка и вече тялото се намира в основата на лотосовия цвят, идва осъзнатото усещане за лекота, за чистота, за просветление, за самовъзстановяване, за прераждане. Усещане, което е заложено и в символиката на лотоса. А лекотата? Тя е несравнима! Човек поглежда надолу и има чувство, че 268-те стъпала не ги е извървял той. Защото на тях е оставено миналото, те символизират лошото преживяно до момента, те вече са бездната на това, което се оставя назад, което вече е забравено.
Tian Tan Buddha – монументът, който се намира на около 400 евро със самолет, на 8405км от Софиа, който те пробужда и те вдъхновява да проведеш разговор с душата си.
Повече информация за това неверотно място, може да прочетете тук.