Спортът е здраве- това е верую, което многократно е доказало своята истинност във времето. Особено по-старото поколение, което помни как да не си записан на спорт те отличава от връстниците ти в лош аспект на думата, вярва че всяко дете трябва да тренира, да спортува, да е в едно непрекъснато движение. Защото това е крачка към здравето. Към днешна дата, много възрастни също спортуват активно, а някои толкова са запленени от своите спортни занимания, че решават дори….да тренират други хора. Вярвайки в своите възможности, знания и умения, те решават да се хвърлят в света на професионалната треньорска дейност и най- лесно е да започнат с деца. По този начин, едни малки и крехки същества, стават обект на прилагане на нечии спорни и съмнителни спортни знания, опит, познания и умения. Може ли срещата с такъв треньор да се избегне? Разбира се! Единствено е необходимо да се внимава за няколко неща.
Професионален опит
Професионалният опит е важен във всяка сфера. Изключение не прави и спортът, особено когато става въпрос за занимания с деца. Факт е, че треньорът може да има професионален опит като активен спортист; може да няма реален опит, но пък да е теоретично подготвен; възможно е да има минимален опит, но за който има добри отзиви за вече минали през неговата школа. Във всички случаи, трябва да е налице едно от трите. И най-важното- знанията, уменията, познанията, дипломите, сертификатите, опитът и прочие, е необходимо да бъдат в същия спорт. Някой с опит като футболен треньор сигурно може да се занимава с художествена гимнастика. Но дали това е рационално?
Спортна школа
Така наречената школовка е от голямо значение. Школовката е свързана с това треньорът да знае физиката и анатомията на човешкото тяло, да има усет за възможностите и издръжливостта на тялото, да умее да определя кое е подходящо и кое недопустимо за различните възрасти на трениращите. Последното е от особено важност, когато става дума за деца, на които костите и мускулите все още не за укрепнали. Школовката е свързана и с нещо друго, а именно умението за балансиране на спортен хъс и здрав разум.
Уважение на треньора към себе си и към децата
Един истински треньор, такъв който би накарал детето да заобича спорта, умее да уважава както децата, така и себе си, а не на последно място и родителите. Уважението към родителите се изразява в това да прави най-доброто за децата им и да бъде в един отбор с тях, работейки за благото на децата. Уважението към децата се изразява в това, да им показва подкрепа, загриженост за тяхното емоционално и физическо здраве, да ги стимулира по най-подходящия начин и да показва емпатия. Уважението на треньора към самия себе си е свързано с това как надгражда треньорските си знания и умения; изразява се дори е елементарно отношение към облеклото, с което се представя пред децата; отстоява своите способи на работа, защото е сигурен в тях и уверен в уменията си.
Чувства и емоции у децата
Добрият треньор умее да създава и поддържа у децата, които тренира положително емоции и позитивни чувства. Щастливото, увереното, нямащото търпение да отиде на тренировка, еуфоричното след тренировка дете е дете, което има прекрасен треньор. Ако детето е вяло, тревожно, видимо подтиснато, има мрачни настроения преди или след тренировка, то някъде по линията треньор- трениращ е възникнал проблем.
Лошият треньор не е лош само за себе си. Той дори не е просто лош, а е буквално пагубен за децата, които тренира. Лошият треньор може да доведе детето до тежки емоционални състояния, отказ от спорта, а понякога и до много по-лоши неща, с които и детето, и неговите родители да се борят дълго време.