Много хора си мечтаят да имат собствен бизнес. Представят си го като един несекващ източник на средства, където всичко се случва лесно и с размах, а на всичкото отгоре няма шеф, няма работно време, няма задължения. Някои оптимисти отиват и по- далеч, като си представят собствения бизнес като дейност, при която „ако ти се работи- работиш, като не ти се работи- не работиш”. Тази романтична история за това колко лек, приятен, доходоносен и неангажиращ начин за получаване на доход е собственият бизнес, е много хубава. Но тя е много далеч от истината. Всъщност, заслужава ли си човек да има собствен бизнес? По- добра опция ли е от това да се работи за друг човек?
Лично време vs. работно време
Когато човек има свой собствен бизнес, привидно изглежда, че разполага със своето време. Реално обаче това не е така. Собственият бизнес изисква много повече часове труд, много повече лична ангажираност, отколкото едно трудово- правно отношение с работодател. Когато човек работи за другиго, по закон му се полагат отпуски, нормативно са разписани максималните на брой часове труд, полагат се болнични. При собствения бизнес това не е възможно. Да, човек може да си позволи да не работи, да има отпуск, да си поболедува у дома, но това автоматично води до намаляване на приходите му. Защото приходите в собствения бизнес често са реципрочни на количеството свършена работа. При собствения бизнес съотношението лично- работно време е в полза на работното време. Понякога работното време изяжда изцяло личното. Често дори преливат едно в друго. При работата на договор за друг човек, личното време си е лично, а работното си е работно.
Успехът
Успехът в бизнеса понякога изисква един цял живот. Малко са бизнесите в страната ни, които са станали успешни и големи от днес за утре. Голяма част от случаите, записани в историята, са от преди години, в едни други времена. Към днешна дата, е чудо на чудесата да се случи големият успех- бързо, лесно и безболезнено.
Успехът на работното място, когато човек работи за друг, обаче, е нещо съвсем различно. Покажат ли се знания, умения и желание, нещата започват да се случват, вратите на успеха вече са отворени. И успехът може да се случи.
Отговорността
Личният бизнес означава лична отговорност. Собственикът на един бизнес носи отговороност- за клиентите, за името си, за финансите, за процесите, за служителите си. Като служител в дадена компания, човек носи отговорност само и единствено за своите си действие. До там се простира ангажиментът му. При собствения бизнес се носи отговорност както за собствените действия и грешки, така и за чуждите. И често за чуждите трябва да се плаща с цената на много усилия, нерви и пари.
Енергията
В собствения бизнес човек трябва да вложи цялата си енергия. Ако иска, разбира се, да се справи и да е успешен. Дори и до посредствено ниво се стига с влагане на много енергия. И тази енергия трябва да е разпределена и достатъчна за всички пера на дейността, на работата. В собствения бизнес трябва да се бориш за клиентите си, да се бориш за името си, да се бориш за финансите си, трябва да се бориш и срещу вятърната мелница, която представлява държавата… Когато работиш за другиго, използваш толкова енергия, колкото го изисква проектът, конкретната задача, работата по която се работи към момента. Винаги съществува правото да се откаже да се направи нещо странично, нещо което го няма изрично вписано в длъжностната характеристика. Използва се толкова енергия, колкото човек прецени.
В България да се прави собствен бизнес все още е мечта на много хора. Но и отдавна не е така лесно, както е било преди години. Защото със собствен бизнес човек е зависим- ако искаш да имаш (клиенти, стока, възвръщаемост, печалба), трябва да си на първа линия. И има дни, в които тази „първа линия“ я държиш както куче държи кокал, по 16-20 часа. Когато си шеф, не си вземаш чантичката в 6 и не си тръгваш. Тръгват си хората, с които работиш… Носиш цялата отговорност за себе си и за служителите, и за клиентите… Заслужава ли си собственият бизнес? Да, ако човек е готов да жертва много, в името на този собствен бизнес.