През лятото надали има нещо по-хубаво и любимо от сладоледа. Във фунийка, на клечка, в кутийка, с различни вкусове и размери, сладоледът е онзи десерт, който е блаженство за вкусовите рецептори на една цяла планета! Но се оказва, че и сладоледът има своите тънкости и особености. В частност, що се отнася до два от основните вида, които са особено популярни у нас- обикновен сладолед и джелато! И всяко от тези две ледени чудеса, има свои особености и специфики, които всеки истински любител трябва да познава.
Съставки
Една от най-съществените разлики между сладоледа и джелатото е в съставки, които се влагат при направата. Традиционният сладолед се прави основно от сметана, прясно мляко, захар и жълтъци, което рефлектира в богата кремообразна текстура. Високото съдържание на сметана в сладоледа води до увеличен процент на маслеността- от 10% до 20%. Джелатото, от друга страна, се прави основно от мляко и захар, към които е добавено малко количество сметана. Основната съставка тук е прясното мляко, а сметаната е само допълнение. По-ниското съдържание на сметана в джелато води до съдържание на мазнини между 4% и 9%. Това по-ниско съдържание на мазнини допринася за по-плътна и гладка текстура.
Приготвяне
Процесът на приготвяне е друг ключов момент, който внася различия в двата замразени десерта. Сладоледът се разбива на по-висока скорост, при което сместа става по-лека и въздушна. Това често увеличава обема на сладоледа с до 50%, че дори и повече. Джелато, за разлика от това, се приготвя при разбиване с много по-ниска скорост, което води до вкарване на значително по-малко въздух. По този начин обемът на джелато в процеса на приготвяне се увеличава с не повече от 20% до 30%, което го прави по-плътен и кремообразен от сладоледа. По-бавният процес на разбиване също подобрява интензивността на вкусовете на джелато, тъй като по-ниското съдържание на въздух позволява вкусът да бъде по-концентриран.
Температура на сервиране
Температурата, при която се сервират тези десерти, също не е за пренебрегване, що се отнася до разликите между тях. Сладоледът обикновено се съхранява и сервира при температура между -10°C и -18°. По-студената температура на сервиране помага за запазване на структурата му и го предпазва от прекалено бързо топене. Едновременно с това, по-ниската температура влияе на вкуса и неговото усещане, тъй като прави вкусовите рецептори не толкова чувствителни. Джелато се сервира при малко по-висока температура, около -10°C до -15°C. Може би тази разлика да изглежда незначителна, но дори 1-2 градуса влияят за придаване на характерната гладка и мека текстура на десерта и по-активното усещане на вкусовете. В резултат на това, при консумация джелато се усеща по-ароматен и по-мек на вкус в сравнение с традиционния сладолед.
Вкус и текстура
Поради вече изброените разлики свързани със съдържанието на мазнини, въздух и температура на сервиране, като аромат и текстура джелато и сладолед се усещат по различни начини. При сладоледа усещането е за кремообразност, за финост . При джелато усещането е за плътен, интензивен и открояващ се вкус.
Културни различия
Сладоледът и джелатото имат различно значение. Докато сладоледът се приема просто като замразен десерт, то джелато се възприема по-скоро като култура, носител на традиции. Джелато е неизменна част от италианската култура и има тясна връзка с историята и културното наследство на една цяла нация. Сладоледът, от своя страна, исторически е обвързан с не една и две страни, започвайки от Китай и стигайки до Иран и за нито една нация няма това значение, каквото джелато има със своята родина.
Дали човек ще консумира сладолед или ще предпочете джелато, не е особено важно. Важно е какво търси- удоволствие, емоция, кремообразна консистенция галеща небцето или експлозия от вкусове. И не, джелато не е просто сладолед, а наслада за душата. И не, сладоледът не е просто замразен десерт, а кадифено усещане.
Вижте тук как да си направите прекрасен домашен сладолед!