Животът е една непрестанна борба, битка която трябва да се води. Защото такъв е кръговратът на живота. Не случайно, всички деца започват тази битка от раждането си. Борба за да се научат- да се хранят сами, да ходят, да пишат, да разбират, да се справят със страховете си и куп други. И е редно, децата сами да водят своите битки- със себе си, с живота, с другите, за решаване на проблемите си. Битки да иска човек в този живот- те са много и непрестанно случващи се. А какво ако детето няма възможност или желание само да води битките си? Или ако родителите вземат самосиндикално решение да ги водят?
Големият проблем
Големият проблем не е в помощта на родителите. Не е в тяхната вечна протекция. Не е в задушаващата прегръдка, в която са обхванали своите наследници и стискат докато желанието им да успеят бъде изстискано до последна капка. Големият проблем е в това, какво оставя тази самоотвержена протекция на родителите след себе си. След себе си оставя една обвивка, наречена зрял човек, в която липсват мотивация, хъс, стимул. Оставя след себе си една личност, изпразнена от естествения прилив на ентусиазъм да живее, на страст да действа.
Последствията
Последствията от това, родителите да водят битките на своите деца могат да бъдат и често са много сериозни. Днешното „Чакай маме, аз ще го оправя това“ е утрешното „Мамо, дай ми пари да си отпразнувам 35тия рожден ден“. Звучи абсурдно, но и действителността е точно толкова абсурдна. Силните родители раждат слабо поколение, не умеещо да се бори и да се справя с предизвикателствата. Последствията са необратими. Те са свързани с липса на мотивация, липса на отговорност, невъзможност да се поемат юздите на живота, да се изгради стабилно семейство, да се направи кариера. И ако с едно от тези неща човек може да се примири, то вечно защитаваните и обгрижваните деца обикновено страдат и от трите.
Пътят назад
Път назад няма. Воденето на битки от името на детето с години, протекциите, предпазването му дори от най-дребните несгоди, създава едни силно утъпкани устои, които не могат да бъдат пробити и разрушени. Създават се навици, които не могат да се променят. Навикът да се търси родителя за помощ, да се очаква той да вземе решение, да се иска той да носи отговорност. Все неща, които не са присъщи на зрелите, отговорните, успелите хора. В този смисъл, пътят назад и мостовете по посока коригиране на това са разрушени тотално. Веднъж водени битките от родителите, цял живот трябва да се водят от тях.
Когато детето е малко, да водиш битките на своето дете е въпрос на грижа за него. Когато детето е в училищна възраст, да водиш неговите битки е меко казано неразумно. Когато детето порасне и може само да взима решения за живота си, но въпреки това родителят продължава да води битки от негово име, става дума за нещо абсолютно неприемливо. Когато „детето“ вече не е дете, а родителят трябва да води неговите битки, защото така го е научил, вече е прекалено късно. Възможността и шансът да се отгледа от успешно дете успешен възрастен, са попилени.
Продължение по темата може да откриете тук.