Много се изписа и изговори за изследването PISA. И не само. То разбуни духовете, настрои обществото в една странно негативна посока и за пореден път постави на различни полюси учители, МОН и родители. И докато топката се прехвърля активно, а скандалът лавинообразно води след себе си промени, малко хора улавят естеството на проблема. Нали дяволът се крие в малките детайли?! Това важи и за PISA, и този дявол се крие в три основни фактора.
Неподходящ формат
Първата и най-важна причина за лошите резултати от PISA е форматът на самото изследване. Той е пригоден аз образователните системи на страните първенци и неприложим към нашата образователна система. Какво би станало ако децата от Сингапур се наложи да правят тестове, които са създадени по формата на българската образователна система? Най-вероятно ще се издънят с гръм и трясък. В този ред на мисли, е изключително странно защо след изследването се налага да се внасят промени в нашата система и кой решава, че образованието в страна Х е по-добро и подходящо от това у нас?
Предварителна подготовка
В повечето държави, в които се прави изследването PISA, учениците биват подготвяни. И тази подготовка не трае ден или два. Децата имат идея какво представлява цялото изследване, какъв вид въпроси се задават, какви задачи се решават, дори каква е цялостната идея стояща зад изследването. В България това не е така! Учениците изобщо нямат понятие какво е PISA, някои от учителите участващи в изследването- също. При тази неосведоменост не би трябвало да е изненадващо за никого, че резултатите не са добри. Изобщо да не става въпрос учениците да бъдат дори подготвяни за изследването. Това води до много неща, като например отказ на ученици да се включат активно, съответно симулиране на отговаряне на въпрос, отбелязване на отговори колкото да се даде отговор и други. А как след това резултатите да са адекватни?
Избор на извадка
PISA не се провежда във всички училища, а само в избрани. Изборът е спорен и може да се помисли сериозно върху това как се случва той. Та нали, ако се изберат училища с нисък общ успех в България, а в другите участващи страни приоритет са училища с висок успех, разликата ще е не просто голяма, а чутовна. Разбира се, не може да се говори за умишленост в това, но все пак покрай избора на извадка възникват някои въпроси, на които е редно отговорните лица да дадат отговор.
Ако учениците от различни държави не са поставени при равни условия за изследването PISA; ако учители и ученици не са подготвени и информирани; ако изборът на изследвани училища е неподходящ, то какъв резултат се очаква да имат децата, които са на последните места по резултати?
И не, не са глупави децата- от едни 100 училища такъв извод не може да се направи! Не са некадърни учителите- те си вършат работата, в повечето случаи! Не е виновна системата- тя за нашата действителност е подходяща и си работи! Просто аршинът на изследването не отговаря на системата и действителността в малка китна България!
Още теми свързани с наука и образование може да откриете тук.
Резултатите от PISA са достъпни на сайта на OECD.