Патентната закрила е един от първите официални, законово обосновани и регламентирани начини за закрила на обекти на интелектуалната собственост в света. Още с разписването на патентите, е била заложена идеята, креативността и иновативността на човека, на създателя, на изобретателя, да бъдат защитени, за да може той да получи стимул и да продължава да създава. И в онези най- ранни етапи на патентната закрила, в онези далечни векове, тя безапелационно е била в полза на изобретателите и на създателите. Днес, векове по-късно, когато науката, техниката и иновациите се развиват стремглаво, пантентът вече не е еднозначно право в полза на притежателя си, а се е превърнал в монета с две страни. Кои са тези две страни на един патент?
Положителната страна на монетата
Основната обосновка за придобиване на патент е получаване на законова закрила върху изобретението, върху обекта на интелектуална собственост. Тази законова закрила дава монополни права, които след себе си носят изключителни морални и материални преимущества, които се трансформират в стимул за създаване и финансов стимул. Придобиването на патент, неоспоримо, може да се превърне и в отлично конкурентно предимство, както и бариера за навлизане на нови конкуренти на пазара. С технологичното, техническото и иновативното развитие, зад желанието за получаване на патент, започват да прозират и други два важни фактора, които са обусловени от напредъка в тези три сфери. Първият фактор е желанието за възвръщаемост на направените инвестиции в процеса на извършване на развойната дейност по създаване на изобретението или иновацията. Вторият фактор е постоянното развитие на иновациите, което превръща всички сфери на науката в изключително динамични и несигурни, а само тези, които се развиват непрекъснато могат да оцелеят на някои пазари. Съответно, патентът дава предимство, дава основа за по- нататъшно развитие на притежателя си.
Другата страна на монетата
Получаването на патентна закрила изисква да бъде разкрит голям набор от информация за изобретението. Това на практика, отваря широко вратите на дейността на компанията за конкурентите. Конкурентите не само, че получават достъп до подробности свързани с изобретението, но и могат да се ориентират в посоката на развитие на компанията и частично за нейните бъдещи планове. Та дори и да бъдат една крачка пред собственика на патента. Реално, докато компанията е ангажирана активно с получаване на патентна закрила за конкретен обект, конкурентите вече имат информация и могат да започнат да работят активно по подобряване на това чуждо изобретение. И може да се окаже, че докато компания Х придобива патент, той може вече да е и оборен, и „надскочен” от конкурентната компания У. Финансовият аспект по отношение на недостатъците на патентите също е осезаем. Разработката, придобиването и поддържането на патент са скъпоструващи удоволствия, които е възможно и да не получат желаната и очаквана възвръщаемост. Съществува дори по- лош сценарий- патентът да се окаже загуба на време и пари и да не може да бъде реализиран адекватно, което да доведе до открити финансови загуби.
Въпреки, че патентната закрила е една от най- сигурните и стабилни, тя е и една от най- рисковите в много аспекти. Въпрос на правилна преценка и адекватно взети управленски решения е дали една компания да се довери на патентната закрила и да тръгне по този трънлив път. Опциите? Винаги съществуват такива. Като например позоваване на търговската тайна, като способ за закрила на обекти на интелектуалната собственост.