Финалът на Черната роза е разтърсващ, зареден с емоции, (не)очакван! Ебру търси отговори от Кендал и се стига до физически сблъсък. Основното, което я интересува е къде е синът и. Кендал обвинява Мурат за всичко. Твърди, че собственият баща на детето, го е отнел от майка му и е измислил историята за смъртта на пеленачето. С всяка дума на Кендал, яростта на Ебру се увеличава. До такава степен, че тя продължава с физическата саморазправа с възрастния мъж. Взема нож и заплашва да пререже гърлото на злосторника. Кендал обаче запазва самообладание и продължава да провокира с думи Ебру. В миг обаче Кендал успява да надвие крехката Ебру и нещата се обръщат в негова полза.
Финалът на Черната роза : Думите на Кендал изгарят
Кендал започва да говори… И говори по начин, който оставя Ебру безмълвна. Разказва и как Мурат не е успял да се откаже от парите и от имотите, но с лека ръка се е отказал от сина си. Разказва за духовния брак, който Мурат е сключил с Нарин на млади години. Разказва как Мурат е зарязал Нарин, решил да се ожени за Ебру, но се е сблъскал с яростта на баща си. Получил е от семейството си разрешение да се ожени за Ебру, срещу горчива цена- първородният му син да бъде отнет.
Въпросите на Кендал
Идва ред на Кендал да задава въпроси. Мурат невинен ли е? Мурат добър човек ли е бил? Може ли да е добър този, който е причинил това на съпругата и детето си? Срещу какво? Срещу пари? Срещу власт? Срещу бащината си благословия? Кендал казва на Ебру да пита Кадрие. Задава и въпросът, дали вярва че той и е враг? Думите, които Кендал казва на Ебру, повдигат нови въпроси в главата на Ебру…
Финалът на Чернат роза : Ебру трябва да умре!
Изпаднала в шок, Ебру се качва в колата си тръгва без посока. Спира някъде по пътя и дори не знае къде е и какво се случва. Междувременно и се обажда Баран. Тя някак успява да опише къде се намира и младият мъж тръгва към нея. Докато Ебру чака в колата си Баран да я намери, се случва нещо страшно. Кендал удря автомобила и с неговия и го избутва в урва. Шумът от сблъсъка се чува наоколо и ехото достига до ушите на Баран и Ада, която е тръгнала след младия мъж. Откриват все още живата Ебру.
Нарин се сблъсква с опасността от разкриване на истината
В болницата следва нов сблъсък- между Баран и Ада. Младата жена обвинява Баран, че той и неговото семейство се опитват да убият майка и. Което не е далеч от истината. Баран излиза от болницата, но не се връща у дома, а прекарва нощта някъде навън. На сутринта Баран бива открит от Нарин. Разказва и за разговора на Ебру с Кендал, за празния гроб, за катастрофата. Нарин преживява истински шок. Сърцето и се свива, цялото и същество се преобръща. Сякаш е очаквала тайната и да остане завинаги скрита.
Нарин решава да умре
По-късно Нарин отива в болницата при Ебру. Там, обаче, открива Баран седнал до леглото на ранената жена. Той нежно говори на Ебру- за майка си, за чувствата си, за преживяванията си. И това е преломният момент- крехкото сърце на Нарин не издържа. Не може да преживее, че скоро вече няма да е майка на Баран. И взема тежкото решение да се хвърли от скалите, да сложи край на душевните си терзания, болката, мъката! Но не и е писано да умре по този начин и в този момент.
Краят за Нарин и Оуз
Тя отива в дома на Оуз. Разкрива душата си, тъгата си, че и двамата са останали без децата си. И му казва своето решение- да си тръгне от проблемите, от него, от всичко. Тъкмо открили щастието, те трябва да се откажат от него.
Финалът на Черната роза са думите „Твоят син е Баран“
Ебру се събужда и успява да напусне болницата. Баран тръгва след нея. Знае се накъде е поела- към конака. За да се изправи лице в лице с Кадрие! В двора на конака открива Кадрие и Нарин. Три жени, три майки, три изгорени от мъка и тайни сърца! И е поставен най- важният въпрос- къде е синът на Ебру! Кадрие вече не може да крие. Докато Ебру я умолява да каже къде е рожбата и, Нарин я умолява да не разкрива истината! Едната се бори да открие сина си, а другата не желае да го загуби. И тогава съдбовните думи за изречени : „Твоят син е Баран!”. Сякаш небесата се отварят! В този миг пристига Баран. Две жени вторачени в него с мъка, болка, тъга- едната, която го е отгледала като неин син, другата която едва е научила за него.
От устата на Ебру се откъсва една единствена реплика: ”Сине мой!”
Със сюжета на Черната роза може да се запознаете тук. Всички пропуснати епизоди са на разположение в сайта на НОВА ТВ.