Египет е люлка на цивилизацията. Културата, екзотиката, историята, духа на Египет нямат цена. Цена в Египет има единствено туристът и той струва 1$. Кога, как и защо туристът в тази иначе радушно приемаща посетители страна се е превърнала в еднодоларова банкнота? Кога и как туристът тук е загубил своята важност като желан посетител, който да разнася египетските бит и култура по света? Кога и как думите Египет- страната на 1$ са станали синоним на гостоприемство?
Практиката да се дава бакшиш
Навсякъде по света е практика да се дава бакшиш. Когато, обаче, получилият услугата е доволен от човека, извършил услугата. Бакшишът не е задължителен, защото се предполага, че човек вече е заплатил за това, което е получил в цялостен план. А бакшишът ще е само бонус, но само по усмотрение на клиента. В Египет даването на бакшиш не е практика, а досадно задължение, което никой вече не обвързва с качество и съответно доволство от услугата, а с ангажимент, който не може да се избегне. Нещата са ескалирали до там, че туроператорите събират от туристите в Египет, при пристигане или заминаване на летището, такса „задължителен бакшиш”, без да се интересуват от това дали туристите като цяло са доволни и дали желаят да дадат бакшиш за обслужването.
Да дадеш бакшиш
Да дадеш бакшиш на обслужващ персонал в Египет не е твое право, а твое изконечно задължение. Какво толкова, би си помислил всеки. Проблемите с бакшиша, всъщност, не са един или два. Първият е, че бакшиш по- малко от 1$ или 1 € не се допускат и не се приемат. Никой не приема подадената монета или банкнота с радушност или благодарност. Често подадената монета под тази стойност демонстративно бива отказана или приета с мрънкане от типа „Аз имам голямо семейство” и „Само толкова ли?”. И всичко това на фона на това, че средната заплата в Египет e равностойността на около 250лв. Вторият проблем е, че всеки буквално завъртял се около туриста, търси своя бакшиш. При това за нещо, което влиза в задълженията му- сервитьорът защото е вдигнал празната чиния, пиколото за това, че е отворило вратата, шофьорът на автобуса за това, че е закарал туристите от точка А до точка Б. Третият и най- голям проблем е, че веднъж получил бакшиш от един човек, обслужващият египтятнин продължава досадно да се върти около туриста, дори когато неговото присъствие не е нужно, та дори и нежелано. Тоест дал веднъж бакшиш, човек не може да се отърве от присъствие за още една банкнота или още една монета. Кой желае да прекара своето пътуване по този начин?
Да не дадеш бакшиш
Другата страна на монетата е да не се даде заветната монета на обслужващия персонал в Египет. За разумните хора в това няма нищо лошо и нищо странно. В крайна сметка е въпрос на преценка. Но реално не е точно така. Ако човек не даде бакшиш, той бива подложен на две коренно противоположни начина на третиране- или за да си спечели бакшиша някой досадно буквално бръмчи на главата му или туристът получава непрекъснато игнориране и трудно може да получи обслужването, за което вече веднъж е платил. Златна среда при даването на бакшиша в Египет няма. И да има, тя трудно може да бъде постигната.
Египет- страната на 1$, така за съжаление, много туристи успяват да запомнят страната. И някак този 1$ измества културата, екзотиката, историята, емоциите и хубавите преживявания.
Още за пътуванията по света, може да прочетете тук.
Къде може да прекарате следващата си почивка, открийте тук.