. България съществуват три основни етноса- роми, турци и българи. Всички тези етноси живеят заедно в синхрон, мир, хармония и разбирателство. Всеки от тях има своите празници, традиции и обичаи, които се предават от поколение на поколение и се празнуват. Обредите, които са част от празниците, традициите и обичаите на трите етноса са много различни, но и много еднакви. Ние трябва да познаваме традициите и обичаите на всеки етнос, за да се научим да ги разбираме, приемаме, уважаваме и почитаме. Трябва да познаваме различното между традициите и празниците, за да знаем какво е и общото между етносите ни. Един обичай, един голям празник, който съществува при българи, роми и турци е така нареченият „Празник на прошката“. Той може да носи различно име във всеки етнос, но посланието е едно и също и при трите групи- да се поиска прошка от родителите и по- възрастните за грешките, душите да се пречистят от греховете към другите и възрастни с млади да живеят в мир и хармония.
Българите празнуват прошка с празника Сирни Заговезни. За турците празникът на прошката е Рамазан Байрам. Ромите искат прошка за грешките си на Василица или празник познат още с името Банго Васил.
На Сирни Заговезни хората си искат прошка
На този ден вярващите християни, каквито са основно българите, пречистват душите си и търсят прошка за своите грехове и грешки. Той поставя началото на най- големият пост през годината и се чества точно 49 дни преди Великден, винаги в неделя. През целия ден се иска прошка- по- младите искат прошка на по- възрастните с думите „Прощавай….Простено да ти е, Господ да ти прощава….”. Така се постига душевен мир, хармония, благородство, сърцето се изпълва с щастие и мир. Привечер се палят големи огньове, които се смята че пречистват, изгарят лошото и греховете, прогонват нечистите сили. Те се прескачат, около тях се пеят песни, танцуват се танци. Когато огньовете изгорят и останат да тлеят само въглени, а прошка е дадена и получена на всички и от всички, се сяда на тежка празнична вечеря- последната с храни с животински произход за следващите дни на пости. На трапезата задължително присъства баница със сирене и бяла халва с ядки.
Рамазан Байрам: мюсюлмански празник на прошката
Рамазан Байрам е един от основните и най- големи празници на мюсюлманите, каквито за етническите турци обитаващи територията на страна ни. Той ознаменува 30 дневен пост, по време на който вярващите се въздържат от храна и течности от изгрев слънце до залез слънце. Сутрин и вечер се организират пищни трапези на площада в населеното място или пред джамията. Целта на този продължителен пост е през деня, гладувайки, богатите да разберат какво е глад и лишения. А вечер, обилно хранейки се, бедните да разберат какво е да си сит и нахранен. Датата на Рамазан Байрам е плаваща и всяка година се измества с 11 дни по- рано. Денят преди самия празник, най- малките обикалят от къща в къща и събират бонбони и прясно изпържени мекици от своите съседи, с думите „Йенге кулачъмъ, йенге шекерими!”- „Лельо, дай си ми мекицата, дай си ми бонбоните”. В деня на самия празник, след сутрешната молитва, по- младите целуват ръка на по- възрастните с думите „Байрамън мубарек олсун”- „Честит да ти е Байрама”. С тези думи се иска прошка и се дава прошка. Всички сядат на празничната трапеза с къпана баница, баклава, и други традиционни предястия, ястия и десерти.
Празник на прошката при ромите: Банго Васил
Банго Васил се приема още и като ромската нова година. Той е най- големият празник на ромите по нашите земи. Той се чества всяка година на 13 януари и с него се изпраща старата. С него се посреща новата година, поставя се ново начало. От предходния ден в дома на празнуващите се носи гъска или петел, като животното задължително трябва да преспи поне една вечер там, в деня на празника се коли и по обяд се започват приготовленията. Подготвя се богата трапеза със сарми, вино, ракия, баница с късмети, питка и други, изработват се сурвакници, познати още като сурвачки- дрянови пръчки, които се украсяват и символизират здраве, късмет и берекет. От началото на вечерята до полунощ домът остава заключен и никой не може да го напуска или да влезе отвън. Най- възрастната жена в къщата прикажда и благославя дома, млади и възрастни си искат прошка и се опрощават, след което се разчупва питка с късмет, а първото парче питка се запазва, увива в кърпа и се спи върху него, за да се сънуват предсказващи следващата година сънища. В полунощ се посреща новата година с думите „Сурва-сурва година, догодина – пак живо и здраво“ , „Акулсъ – бакулсун иере саулсун!“, „Сурва весела година – догодина пак жив и здрав“. На следващия ден празникът продължава.
Когато познаваме традициите, обичаните, празниците и обредите на нашите приятели от други етноси, можем да живеем с тях в разбирателство и взаимно уважение, да показваме един на друг почитание и толерантност. Ако всички ние пожелаем и положим усилия, можем да живеем така, че различията да не ни разделят, а да ни сближават.Защото, макар и да празнуваме различно, ние съществуваме заедно.
Презентация по темата може да свалите от тук.
Още теми свързани с образованиетои развитието на децата, може да откриете тук.