Днес във всеки дом има коледно дърво, около което се посреща Рождество Христово. Дори в държави, където християнство не се изповядва и Коледа не се празнува, коледното дърво се е превърнало в една красива част от зимните месеци. Украсените елхови или борови клонки са вече толкова обикновена и традиционна картинка през месец декември, че сякаш съществуват откакто свят светува. Но украсеното, пъстрото, празничното коледно дърво е сравнително ново явление в историята. А неговата лична история преминава от Германия, през Англия до Америка, като по пътя си оставя диря, която се превръща в една традиция. Ето я истинската история на коледното дърво.
Историята разказва…
Векове наред, още преди зараждането на християнската религия, хората са приемали вечно зелените дървета като борове и ели почти за свещени. Те са оставали със свежи цветове по клоните дори в най- мразовитите месеци, когато всичко друго е потъвало в тежък зимен сън. Хората са смятали, че зелените дървета прогонват злото, лошите и нечисти сили от домовете. И не само това. Те са свързвали вечно зелените дървета с живота и неговия кръговрат. Борове и елхи са им дават надежда, че всичко, което през зимата е загинало и изчезнало, през пролетта отново ще се възроди, ще порасне и ще се върне към живота.
Началото на украсените елхи и борове
През 16ти век в Германия по Коледа, хората започват да нареждат по вечно зелени дръвчета рози изработени от хартия и плодове. Те символизират изобилието, постепенното нарастване на дните и очакването светът отново да се върне към нормалния начин на живот, след обикновено тежката зима. Домовете се изпълват с аромат на ябълки и круши. Изпълват се и с техните цветове. Малко по- късно, се смята, че Мартин Лутер е добавя и запалени свещи към коледните дръвчета. Историята гласи, че в една мразовита зимна нощ, той се любува на тишината и на пращящия огън у дома, когато между клоните на борово дърво се прокрадва светлината на една звезда. Тази гледка толкова му харесва, че още на следващата вечер той поставя запалени свещи по всички клони на дървото, които свещи да озаряват нощта и да носят усещане за топлина. Когато няколко столетия по- късно започва преселение към новия свят- Америка, преселниците пренасят и своята традиция с коледното дърво. По пътя си, тези преселници, на всяко пристанище, на всяка спирка, запознават хората със своите обичаи и така коледното дърво „обикаля” света и до края на 18ти век добива популярност не в една или две страни.
Съвременна история на коледното дърво
Но, това което превръща коледното дърво в неизменна традиция за празника е британската кралица Виктория. Както в много други неща, тя е иноватор за времето си. Идеята за украсено коледно дърво толкова се харесва на кралицата и на нейния съпруг принц Албърт, че за коледната картичка на кралското семейство през 1846г., цялото семейство държат да бъдат изобразени до коледно дърво.
Надали в онези времена някой си е представял каква популярност ще добие украсеното дръвче. И надали днес някой си представя Коледа без красивото, зелено, изпъстрено със светлини и декорации елхово или борово дръвче!