Месец септември. По улиците на малки градове, села и паланки се носи приятния аромат на печени чушки и патладжани. Това е единственият аромат, който може да изпълни душата в момента, в който се налага да се разделим с лятото и да се подготвим за студените месец- първо есента, след това зимата. А за да се улесни тази идилична ранно- есенна картинка, пръст имат българският изобретателски гений! Да, именно! Едно от изобретенията, дадени на света е именно чушкопекът. Изключително практичен, мултифункционален за нуждите на домакините по нашите земи, с наистина отлично приложение в традиционната българска кухня, чушкопекът е сред електрическите уреди, които заслужават да останат в алеята на славата. Каква е всъщност историята на чушкопека?
По света и у нас
Не само у нас, но и по света чушкопекът е признат за уред на 20в. Защо? Защото неговата простотата и некапризност са смайващи, точно както и предназначението и издръжливостта му. Много домакини могат да се похвалят, че са наследили от майките, дори бабите си чушкопек, който след няколко десетилетия работи все така отлично и не биха го заменили за нищо друго.
Чушкопекът- началото
Има две версии за началото на първия прототип на чушкопека. Според някои, чушкопекът е дело на инж. Николай Пиперков, в едно малко гаражче в старата столица- Велико Търново, през 1974г. И може би е игра на съдбата или просто съвпадение, но именно човек с името Пиперков, успява да сглоби най- добрият за всички времена уред за печене на пипер. Главният „виновник”, или този който официално слага името си под изобретението е инж. Велизар Стоилов през 1977-1978г. и някои го приемат като създател на уреда. Но бе значение кой е създал и поставил начало на производството, малко преди 1980г. чушкопекът влиза в масово производство. След няколко години следват модификации по електрическата система, за да се отстранят някои дребни и не толкова проблеми. Когато всички нередности са отстранени и започва сериозното производство, последвано от износ за чужбина, на чушкопека са му необходими едва няколко месеца за да получи широка световна популярност. Такава, каквато малко уреди в онези времена са получили.
Принцип на работа
Чушкопекът има изключително опростени форма и вид. Той е под формата на метален цилиндър, който от вътрешната страна е опасан с електрически нагреватели тип реотани, а по средата му има кухина. Тази кухина е облицована с материал подобен на глина. Когато уредът загрее, в кухината се поставя зеленчук, който за няколко минути се изпича добре и равномерно.
Почти половин век по- късно, чушкопекът все още се използва активно от домакините и не е загубил от ефективността, практичността и чара си. И не само. При едно скорошно проучване, чушкопекът е посочен за по- важно откритие от мобилните телефони и дори електричеството. Чушкопекът е от българските изобретения, които ни карат да се чувстваме горди и да възкликнем „И ние сме дали нещо на света!”. А историята на чушкопека е определено интересна.
Рецепти, които могат да бъдат изпълнени с чушки изпечени в чушкопек може да намерите тук.
Снимка на чушкопек от тук.