Домашното насилие е сред проблемите, за които се знае, че съществуват. Но и много често остават потулени, скрити зад заключените входни врати, пред които прилежно е поставена постелка с надпис „Добре дошли”. Скрити зад широките спотаени усмивки, замаскирали душевните терзания. Скрити зад тъмните очила деликатно прикриващи синините. Домашното насилие е там, скрито. Скрито, докато някой не обърне внимание и не отвори очите си, очите на насилника, на насилвания и на обществото. Домашното насилие – какви са сигналите и как да разпознаем жертвите му?
Следи
Домашното насилие, особено когато е преминало от психическо във физическо, оставя следи. Насилниците са хитри. Те знаят къде и как да удрят своите жертви, така че болката да е силна, но да няма следи от удари. Но и най- „добрият” насилник понякога губи мярка и в яростта си удря на места и по начин, които стават видни за околните. При съмнения за домашно насилие, трябва да се наблюдава за такива издайнически следи – синини от удари, одрани участъци от кожата, изгорено, нетипични зачервявания. Често жертвите на домашно насилие се оправдават, че са претърпели елементарен битов инцидент, раните са в следствие на невинно падане, случайно изгаряне при готвене и прочие.
Нерешителност
При случаи на домашно насилие може физически тормоз да не съществува, но психическият е винаги на лице. Жертвата е толкова изтормозена, в нея е посят такъв страх, тя толкова е зависима от насилника си, че проявява видима нерешителност във всичко. Жертвата не може да вземе решение за елементарни неща – за часа на срещата с приятели, за ден за посещение на лекар, за поръчка в ресторант и много други банални неща. Жертвата на домашно насилие търси не само мнението, но и одобрението на насилника. Защото се страхува, че ако не се съобрази, ще предизвика неговия гняв.
Тайни сигнали
Жертвите на домашно насилие се страхуват от своите насилници. Страхуват се и да разкрият открито, че са жертви. Но се и срамуват. Срамуват се от обществото, от семействата си, от приятелите си. Срамуват се да признаят, че са търпели, че са мълчали. Страхуват се, че насилникът е по-силен от тях – физически, емоционално, финансово. Страхуват се за живота си, за децата си, за близките си, че могат да пострадат от яростта на насилника. Въпреки това, подсъзнателно те дават тайни сигнали. Без да бъдат питани, често жертвите започват да обясняват за нараняванията си. Започват да оправдават безсмислените избухвания на насилника. И всичко това с надеждата, някой да разбере, да се досети, да помогне.
Избор
Жертвите на домашно насилие смятат, че нямат избор. Според тях, всичко това е в реда на нещата, всичко е нормално. Самите те не виждат изход от ситуацията и смятат, че такъв не съществува. Когато на жертва на домашно насилие се подаде ръка, това трябва да се случи по начин, който да дава избор – избор на начин за отскубване от насилника, избор на бъдеще, избор на начин на живот. В случай, че нещата се развият на принципа „Имаш един-единствен шанс да се освободиш”, жертвата се чувства несигурна. Защото е свикнала с домашното насилие и тормоза, които колкото и да са неприятни, са нещо познато. А свободата не е позната. Тя е плашеща, особено когато е наложена, без право на избор, ограничена в една-единствена опция.
Помощ
Жертвите на домашно насилие трудно искат помощ. Защото не знаят как. И не са сигурни кой реално иска да помогне. Някои се притесняват молбата им за помощ да не достигне до насилника и това да породи още по-голям гняв у него и като резултат тормозът да се засили. Помощта трябва да се случи бавно и методично, като се спечели доверието на жертвата на домашно насилие. Помощта трябва да е пълноценна и да включва всичко от извеждането от дома на насилника, през осигуряване на защитена среда и подкрепа, до оказване на подкрепа за изграждане на нов живот. Частичната помощ не е достатъчна, защото тя означава жертвата на домашно насилие да бъде изоставена на половината път. Което може да я тласне отново в ръцете на насилника.
Домашното насилие е дълга и трудна тема, която обществото обича да замита под килимчето на фалшивите усмивки и доброто впечатление за един или друг свой член. Но домашното насилие е всеобхватно. Може да започне с една обидна дума и да достигне до убийство. Отворете очите си, бъдете бдителни. И никога не се примирявайте с домашно насилие. Помогнете на жертвите, помогнете на себе си, просто помогнете!
Ако сте жертва на домашно насилие, може да получите подкрепа тук.