Децата нямат търпение да свърши учебната година, да затворят тетрадките и учебниците и най-после да се насладят на дългоочакваната ваканция. Думата „ваканция“ носи аромат на море, игри до късно и пълна свобода. Без училище, без уроци, без задължения! Само свобода, смях и забавления! Но опитът показва, че макар идеята за пълно безделничене и безкрайно размотаване цяло лято да изглежда примамлива в началото, тя бързо показва своите негативни страни. Този режим с месеци наред без сериозна умствена активност, всъщност уморява и отегчава децата, а дългата пауза води до т.нар. „лятно изоставане“, при което се забравя голяма част от наученото. Лятото трябва да се използва разумно, а летният списък с книги за четене е перфектен инструмент за това. Той далеч не е просто досадно задължение, а изключително полезно нещо. Чрез него детето поддържа ума си буден и трениран и не губи навика си за учене. Така вместо през септември да преживее стрес от рязкото връщане към уроците, то ще започне следващата учебна година с лекота, самочувствие и готовност за отлични резултати. Четенето през ваканцията е тайната за развиване на въображението, обогатяване на речника и сигурен начин детето да не изостава от училищния ритъм.
Защо задължителната литература не е скучна?
Етикетът „задължително“ често действа отблъскващо. Но истината е, че българската и световната класика са селектирани така, че да представят най-вълнуващите истории от цял свят. Доста от произведенията са изключително приятни за четене, интересни и поучителни.
Особено критично е четенето за учениците в 5. , 6. и 7. клас, тъй като тези творби са гръбнакът на изпита за НВО по БЕЛ след 7. клас. Същото важи и за зрелостниците – списъкът за 11. и 12. клас е истинска „библия“ за успешното полагане на матура по БЕЛ.
Списък с препоръчителна литература за 1-4 клас
В начален етап се правят първи стъпки в магичния свят на книгите и техните истории. Затова книгите са подбрани изключително внимателно и целенасочено.
Препоръчителните книги за 2. клас са подбрани така, че да гарантират цветни и забавни първи срещи с литературата. Въпреки че немалко учители правят свои собствени списъци, сред най-често даваните на деца след 1.клас заглавия са:
Алън Милн – „Мечо Пух“
Астрид Линдгрен – „Пипи Дългото чорапче“
Басни – Езоп, Жан дьо Лафонтен
Български народни приказки
Валери Петров – „Пет приказки“
Гатанки и народно творчество
Георги Райчев – „Имало едно мече…“
„Детство мое“ – стихотворения (том 3)
Джани Родари – „Приказки по телефона“
Доналд Бисет – „Небивалици“
Екатерина Йосифова – „Дракончето Поли“
Елин Пелин – „Приказки“
Емилиян Станев – Разкази и приказки
Йордан Радичков – „Ние, врабчетата“
Константин Константинов – „Приказки за тебе“
Мая Дългъчева – „Приказки за оная гора“
Приказки на народите
Ран Босилек – „Патиланци“ и „Приказки“
Станка Пенчева – „Мили бате! …Писма на един дакел“
Препоръчителните книги за 3. клас са вече с повече текст и по-обемно съдържание. Децата могат да четат без проблем, въображението им работи на пълни обороти, а любопитството им е в пика си. Сред най-често препоръчваните от учителите заглавия са:
Ангел Каралийчев – „Ането“, „Тошко Африкански“, приказки
Асен Разцветников – Стихотворения
Астрид Линдгрен – „Карлсон, който живее на покрива“
Борис Априлов – „Приключенията на Лиско“
Вацлав Чтвъртък – „Румцайс“
Джани Родари – „Приключенията на Лукчо“, „Приключенията на невидимия Тонино“
Едуард Успенски – „Крокодилът Гена и неговите приятели“
Езоп и Лафонтен – Басни
Емилиян Станев – „През води и гори“, разкази
Ено Рауд – „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“
Карло Колоди – „Приключенията на Пинокио“
Луис Карол – „Алиса в страната на чудесата“
Марк Твен – „Приключенията на Том Сойер“
Ран Босилек – „Патиланско царство“
Ръдиард Киплинг – „Книга за джунглата“
4.клас е важен за децата. Това е годината, в която много от тях за пръв път се сблъскват с изпит. Освен че учебната програма вече ги подготвя за по-сериозни литературни предизвикателства, тя съдържа в себе си и доста по-сложни произведения. Препоръчителните заглавия за четене за 4. клас включват:
Николай Райнов и Светослав Минков – Приказки
Петко Славейков – Стихотворения
Иван Вазов – „Апостолът в премеждие“
Елин Пелин – „Ян Бибиян“
Валери Петров – „Меко казано“
Георги Данаилов – „Деца играят вън“
Рудолф Ерих Распе – „Веселите приключения на барон Мюнхаузен“
Ерих Кестнер – „Хвърчащата класна стая“, „Антон и Точица“
Астрид Линдгрен – „Емил от Льонеберя“
Памела Травърз – „Мери Попинз“
Списък с книги за 5 – 7 клас
Целият прогимназиален етап е съсредоточен върху една основна цел – подготовка за НВО след 7. клас. Колкото и да не му се иска на никого да признае, това е истината. В този етап литературата става по-сериозна, но и по-вълнуваща. Всяко прочетено произведение тук е инвестиция в отличната оценка на изпита след 7. клас.
Препоръчителният списък с книги за 5. клас включва:
Древногръцки митове (произход на боговете)
Български митове: „Господ и дяволът правят света“
Народни приказки: „Тримата братя и златната ябълка“, „Златното момиче“, „Троица братя града градяха“
Христо Ботев – „Хайдути“
Шарл Перо – „Котаракът в чизми“
Ханс Кр. Андерсен – „Грозното патенце“
Рик Риърдън – „Похитителят на мълнии“
Франсис Бърнет – „Тайната градина“
Сред препоръчителните книги за 6. клас са:
Л. Каравелов – „Хубава си, моя горо“
Иван Вазов – „Отечество любезно…“, „Под игото“ (първи срещи)
Дж. Даръл – „Моето семейство и други животни“
Елин Пелин – „Косачи“
Марк Твен – „Принцът и просякът“
Христо Смирненски – „Братчетата на Гаврош“
Йордан Йовков – „Серафим“
Бранислав Нушич – „Автобиография“
Антоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц“
Списъкът за 7. клас се нарича още „златният списък за НВО“. С този списък компромиси не трябва да има. В него влизат заглавия като:
Добри Чинтулов – „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“
Христо Ботев – „На прощаване“
Иван Вазов – „Немили-недраги“, „Една българка“, „Опълченците на Шипка“, „Българският език“
Алеко Константинов – „До Чикаго и назад“, „Бай Ганьо“
Пенчо Славейков – „Неразделни“
Пейо Яворов – „Заточеници“
Елин Пелин – „По жътва“
Йордан Йовков – „По жицата“
Списък с препоръчителна литература за 8 – 12 клас
Списъците с четива за гимназиален етап са като фундамент, който да се използва за успешно полагане на зрелостния изпит по БЕЛ. Списъците за 8. и 9. клас потапят децата в световната класика – от Античността до Модернизма.
8.клас: „Илиада“ от Омир, „Антигона“ от Софокъл, „Хамлет“ на Шекспир, „Дон Кихот“ на Сервантес, „Декамерон“ на Бокачо.
9.клас: Гьоте, Байрон, Пушкин, Балзак, Флобер, Бодлер и най-великите произведения от началото на Българското Възраждане.
Книгите, които са задължителни за четене за 10. , 11. и 12. клас вече са изцяло с акцент върху държавния зрелостен изпит. Тук фокусът е изцяло върху емблематичните български автори, с които е задължително всеки българин да бъде запознат.
Йордан Йовков – „Албена“, „Песента на колелетата“
Димитър Талев – „Железният светилник“
Димитър Димов – „Тютюн“
Елин Пелин – „Гераците“, „Андрешко“
Никола Вапцаров – „Вяра“, „История“, „Писмо“
Димчо Дебелянов и Христо Фотев – шедьоврите на любовната лирика.
Летните списъци за четене не са наказание за учениците, а техен верен съюзник в прехода между класовете. Прекарано в безкрайно шляене, лятото бързо губи своя чар, оставяйки след себе си чувство на скука и т.нар. „лятно изоставане“. Обратното, разпределянето на времето, така че то да стигне както за море и игри, така и за качествена литература, гарантира, че през септември детето ще прекрачи училищния праг със самочувствие и лесно ще влезе в учебен ритъм.
Независимо дали става дума за първите забавни срещи с Мечо Пух във втори клас, за „златния списък“ с книги преди изпитите в седми клас или за зрелите анализи на българската класика за матурата в 12. клас – четенето е инвестиция, която винаги се отплаща с отлични резултати.
За 1. – 4. клас препоръчваме и следните книги „Охлювски истории“ , „Китарата Клара“ , „Легенда за повелителката на въздушния обръч“.