Всеки човек се ражда със заложено в себе си творческо начало. В процеса на порастване или по- скоро израстване, това творческо начало се променя. Понякога причината се крие в простия факт, че творческото, креативността и въображението не се тренират. Понякога се касае до загуба на желание. Има и случаи, в които творческото остава на заден план, поради промяна в приоритетите. В училище, особено в първите години от образованието си, децата биват силно стимулирани да развиват своето творчество, основно в предметите изобразително изкуство и музика. Но налагащите се напоследък тенденции и открити проблеми с грамотността и творчеството в писмен вид, поставя на дневен ред необходимостта от нов предмет или ново направление, което да бъде включено в съществуващите предмети. И това е творческото писане.
Как и къде се преподава?
В училищата, които следват стриктно държавния образователен ценз и програмата на МОН, творческото писане е включено частично в предметите „Четене“ и „Писане“. В иновативните училища и в някои частни училища, то е изведено като отделен предмет, с негова стройна учебна програма, която се следва и се работи. В някои случаи, част от учебните единици на творческото писане се изнасят в „Час на класа“, където е предвидено да се преподават много по- различни знания.
Какви са ползите?
Някои родители биха контрирали, че не всеки е роден писател или че не на всеки би му било полезно творческото писане. Други оправдават нежеланието на детето да се ангажира с творческо писане с това, че то е с „математическа мисъл“. Но творческото писане никога не може да бъде излишно. Напротив! То е едно от тези неща, които се учат в училище и остават за цял живот като полезно знание и умение. На всеки човек ежедневно му се налага да комуникира и да използва речта в една или друга форма, устно или писмено. Творческото писане освен да изгражда умението да се пише с влагане на творчество, стои и зад умението изобщо да се конструират смислени и атрактивни текстове, които с малко думи казват много неща, които са граматически, технически и лексикално изпипани до съвършенство. Творческото писане, едновременно с това, насочва мислите в една посока, в която те да бъдат подредени и структурирани, и едва след това изказани. Тоест, творческото писане не се заключава единствено до едни написани текстове, навързани в последователност сладки и интересни думи.
Как да се стимулира?
Творческото писане може да се стимулира, без дори детето да осъзнае, че се касае за сериозна дейност, знания и учебен предмет. Творческото писане може с лекота да се превърне във вид игра и както игрите, да заложи изцяло на въображението, в неговата неограниченост и необятност. Така или иначе децата от най- ранна възраст учат посредством игрите. А игрите имат своето място в творческото писане, стига учителят да погледне от различен ъгъл на тази толкова интересна и всепоглъщаща дейност. Как? Като се даде свобода на въображението на детето; като се оставят юздите на творческия процес в неговите ръце; като му бъдат дадени насоки и посока, които то да има право да наруши и да напасне спрямо своите представи и виждания за заобикалящия го свят; като бъде насочено да преживее това, което то само е създало или да пресъздаде това, което е преживяло.
„Свободата, Санчо, е едно от най- ценните блага“
В училище децата година след година губят своята свобода и започват да влизат в едни сравнително строго очертани рамки. И тази свобода не е онази буквалната, а свободата да решават въпроси касаещи учебния процес. Свободата, обаче, не се отнема от учителя, а от строгите планове и изисквания на отговорното министерство. През първите години от обучението, учениците все още имат свобода да учат чрез игра и да играят докато учат. Постепенно нещата се променят, а оковите се затягат. Най- големият враг на творческото писане са именно тези окови. Когато те бъдат разчупени, а най- добре и изобщо да не се слагат, творческото писане се превръща в това, което би трябвало да бъде- процес изпълнен в благодатна креативност. И ако учителят желае творческото писане да има добри резултати, той трябва да осигури именно тази свобода, но не във физически, а в емоционален и творчески аспект.
Творческото писане е далеч повече от обикновен училищен предмет. То е да учиш докато твориш и да твориш докато учиш. А на финала да видиш един резултат, който да е пресъздал твоя свят, твоите мисли, твоите емоции, твоята представа за заобикалящата среда. Децата го виждат и го усещат. А възрастните, било то учители или родители, трябва да ги побутнат мъничко и да им осигурят възможност да се насладят на това.
Още теми свързани с детското развитие, може да откриете тук.
Новини от света на децата, може да следите тук.