На много дестинации, основно в Азия и Африка, се препоръчва при пазаруване туристите да се пазарят. Според екскурзоводите, ако човек не се пазари и се съгласи на първоначално казаната цена, то продавачът ще се обиди и дори може да откаже да продаде стоката. Това в действителност ли е така и къде се крие истината? Трябва ли винаги да се стига до пазарене?
Пазаренето е в бедните страни
Пазаренето и пазарлъка, ако се обърне внимание, се препоръчват и даже посочват като задължителни само в бедните страни. Защо? В бедните страни този номер минава. Докато в богатите това поведение, тази традиция, дори не са познати. Нещо повече, в развитите страни пазаренето се приема за неприемливо и проява на лош вкус. В бедните държави борбата за всяка стотинка е голяма и за да не загубят клиента, продавачите са готови на много компромиси, включително компромис с печалбата. Отделно от това, в много от бедните страни липсва стриктна регулация на търговията, което позволява да се работи „под масата“, „на черно“ и изобщо- извън законовите рамки.
Въпрос на традиция
Съществуват тук- таме и богати държави, в които пазаренето е допустимо и приемливо. Това са страни от арабския свят, които макар да са перфектно устроени, богати и с висок стандарт на живот, не са отхвърлили пазарлъка. Това се дължи на техните бит, култура и народопсихология. Но и в тези страни има места, на които пазаренето е допустимо и такива, на които е абсолютно неприемливо. Обикновено пазарлък може да се прави на пазари и улични тържища, а цените са твърдо фиксирани в търговските им центрове и търговски вериги.
Екскурзоводите заобикалят истината
Факт е, че всеки търговец се бори за максимална печалба. И някак няма логика да се твърди, че който и да е търговец би се обидил ако туристът не се опита да намали и да подбие цената. Зад това твърдение се крие нещо друго. Екскурзоводите водят туристите не на случайни места за пазаруване, а не места, с които имат уговорка за получаване на комисионна. Тоест, екскурзоводите са наясно къде водят туристите и че те самите ще имат финансова изгода от похарчените пари. Съответно са наясно и че цените на конкретните места за пазаруване са прекалено високи. Предупреждението, че пазарлъка е задължителен е сигнал за туристите, че цената е висока и може да бъде намалена до прилична и стандартна за този вид стоки. Разбира се, екскурзоводите нямат право и най- вече интерес, директно да предупреждават туристите за високите цени, защото това не отговаря на етиката в бранша, нелоялно е, а и рискуват да загубят комисионните си.
Защо да не се пазарим?
Както вече беше споменато, пазаренето е характерно и допустимо основно в бедни страни от третия свят. В които така или иначе бедността е обзела всеки аспект от живота. На такива места често ходят материално осигурени туристи, за които дребните стотинки разлика в цените след пазарлъка не биха били от значение. Но за търговците, често, тези дребни суми означават още един хляб на масата, тетрадки за училището на детето, нови обувки, пелени за бебето. Тоест дребната икономия за туриста може да е голямо лишение за местния търговец.
Пазаренето и пазарлъка са интересни за туристите. Приемат се за начин, по който да е опознае местната култура. Но има места, където то е допустимо и места, на които не е. Също така има случаи, в които може и трябва да се прави, както и такива, в които човек просто да си плати пълната сума. Защото може да осигури хляба на едно семейство.
Още по темата може да прочетете тук.
Интересна информация за любими туристически места, може да откриете тук.