Смята се, че четящият човек е грамотен. А и как да не е така? Ежедневното докосване до красивия наниз от букви, слети в красиви думи, идеално подредени смислово и граматически, приучават читателя да пише правилно, да спазва лексика и граматика, да говори спазвайки всички норми на българския език. Но напоследък се наблюдава една смущаваща тенденция – четящи хора, ерудирани със знания хора, образовани хора, плавно се спускат по наклонената плоскост на неграмотността. Каква е причината? Какво стои в основата на тази рязка промяна? Кои са неграмотните читатели и на какво се дължи тази неграмотност?
Количество, а не качество
Количеството книги, което се печата ежедневно е огромно. Според статистиките, в рамките на 24 часа, по света се отпечатват над 6000 заглавия. От тези 6000 заглавия, 400 си заслужава да бъдат прочетени и са с реална литературна стойност. Тоест, под 10% от книгите, които се публикуват, заслужават да бъдат прочетени. Преди 5г. дневно отпечатаните заглавия са били 4000. Към днешна дата издателската индустрия бълва огромно количество продукция и се залага повече на количество, отколкото на качество. До преди две десетилетия са се издавали книги, които са имали някаква стойност, задължително се е минавало пред цедката на критиката. Днес, всеки който желае, може да самоиздаде книга или да намери спонсори, които да подпомогнат издаването. Бъдейки залят от толкова много заглавия, пазарът се пренасища, читателите и критиката трудно се ориентират в качеството на книгите. Количеството за сметка на качеството изиграва лоша шега и рязко се отразява на грамотността и общата култура на читателите.
Преводачески неволи
Работата на преводача е почти толкова отговорна, колкото е работата на автора на една книга. Преводачът не само трябва да преведе текста, но и се налага да вложи креативност и въображение, за да превърне текста в литературно поносим и приятен за четене. При огромното количество издадени книги годишно, издателствата изпитват сериозен недостиг на добри преводачи. Добрите са ангажирани от големите издателства, а за по-малките остават преводачи, които колкото и да са добри в работата с даден език, нямат капацитет да се впуснат в превод на книга. Защото преводът на документи е различен от превода на книги. Некачественият превод сериозно се отразява на качествата на книгата и респективно се отразява и върху читателя. Преди години читателите са имали честта да четат прекрасни преводи на невероятни преводачи. Които преводи са ги обогатявали, повлиявали са положително на общата им култура, изграждали са у тях усет за лексика и граматика.
Редакторски неволи
В продължение на преводаческите неволи, идват редакторските неволи. Бройката на добрите редактори в страната също е силно ограничена. Този глад за добри кадри, води до издаване на книги, които са пълни с граматически и лексикални грешки. Когато човек чете много, той привиква с тези дребни, на пръв поглед несмущаващи никого грешки и ги пренася в своята комуникация. На пазара в момента почти не може да бъде открита книга, която да е без правописни, граматически и лексикални грешки. Да, това твърдение звучи гръмко, но напълно съответства на действителността.
Тези три фактора са в основата на все повече намаляващата грамотност на читателите. Липса на креативност у писателя, ниска квалификация на преводача и некомпетентността на редактора могат не само да съсипят удоволствието от четенето, но и да нанесат непоправими щети на читателя.