Човек често успява да постигне мир със себе си, камо ли с другите. Често, двете неща са дори несъвместими. Някак балансът винаги бяга- ако си в мир със себе си, трябва да се бориш за вътрешното си равновесие и да не правиш компромиси, което пък се отразява на взаимоотношенията с другите. Ако си в мир с другите, е нужно да правиш често компромиси със себе си и да жертваш спокойствието на собствената си душа. Все пак има хора, които успяват да открият равновесието и без да трябва да жертват себе си или отношенията с другите, постигат златната среда. Каква е тайната?
Три златни правила
Постигането на мир със себе си и едновременно с другите има свои три основни, златни правила. Тяхното спазване не гарантира винаги и на всяка цена баланс, но води до редуциране на неприятните вътрешни усещания и конфронтациите с външния свят. Тези правила са простички и не изискват нищо друго, освен в напрегнати моменти, когато човек е на кръстопът чудещ се как да постъпи и какво да каже, просто да си ги припомни. Това са:
- Отнасяй се към другите така, както искаш да се отнесат към теб
По отношение на това правило често има огромни разминавания, защото собствения светоглед е различен от светогледа на отсрещната страна. Съответно, какво човек вижда като правилно, етично, коректно е възможно да не съвпадне с какво другия мисли и възприема. Неминуемо, възможно е да се стигне до разочарования, с които човек в един момент свиква. Важно е какво е нашето отношение и как ние възприемаме нещата.
- Спазвай законите на Вселената
Във Вселената нищо не се губи- нито енергия, нито добро, нито зло. Хорската неблагодарност, добрите дела, лошата енергия- всичко намира своето място и своя отзвук рано или късно. Вселена не е случайна, случайните сме по- скоро ние. Тя е вечна, временно съществуващите сме ние. И ние трябва да спазваме нейните правила, а не да се опитваме да налагаме свои.
- Придържай се към нормите за поведение
Хубаво е да сме различни, да се открояваме, да се движим извън тълпата. Но тълпата винаги ще бъде по- многобройна, а ние винаги ще сме сами сред нея. И тази тълпа има свои норми за поведение. Те могат да не съответстват с нашето виждане за света, но за да има мир, вътрешен и с околните, тези норми трябва да се спазват. Дори да ни ограничават, дори да убиват живеца в нас… Има места, хора, моменти, събития, когато човек може да бъде себе си и да излезе извън тези норми, като едновременно с това не остане неразбран.
Два важни въпроса
Дори, когато човек следва правилата, е възможно да попадне в ситуация, в която балансът все пак се губи. Вътрешният мир е разклатен или мирът с околния свят виси на косъм. У него, съответно, се разразява буря и иска на всяка цена да запази поне вътрешното си спокойствие, без значение каква цена ще заплати за това. Не е необходимо да се стига до този момент. Достатъчно е човек да си зададе два въпроса. Тези два въпроса бият камбаната в ума на човек и разумът надделява, насочвайки се в правилна посока за запазване не мира и спокойствието, вътре и вън. Те са:
- Приемливо ли е моето поведение за хората, които ценя?
Трябва да се даде отговор дали хора, които са ценни за нас самите, които са наш еталон за поведение, биха одобрили това, което се каним да направим. Може въпросът да се перефразира и човек да се запита, какво би направил ценен за него човек, или човекът който е негов еталон за поведение.
- Какви биха били последствията от моето поведение?
Всяко действие има свое противодействие и свои последствия. Те могат да бъдат както за нас самите, така и за околните, в това число най- близките ни и любими хора. В това отношение, е необходимо да разиграем в глава си сценарии за последствията. Защото, веднъж тръгнала лавината, тя трудно може да се спре, а още по- трудно могат да се възстановят щетите от нашите думи или действия. А тези щети, в последствие могат да нарушат сериозно и дълготрайно вътрешния ни мир, заради който са били предприети действията, довели пък до тези последствия.
Мирът, вътрешния и с околните, е трудно да бъде открит в своята идеална форма. Постигането на баланс между това какво се случва в и с нас, и това което се случва със заобикалящия ни свят, не е лесна задача. Не е лесна, но не е и непосилна. Три златни правила и два важни въпроса са разковничето за постигането му.
Още теми свързани с духовното развитие може да прочетете тук.
Информация за духовни учения може да откриете тук.